7 sept 2017, 12:22

Проглеждане 

  Poesía » De amor
446 2 0
Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...
Очите ти пък как да ги отворя
така, че да ме виждаш в мрака
душата ми понякога говори
и с глас крещи, че те очаквам...
А ти не чуваш, оглушала
за моята любовна пристрастеност
заситена си в свикнатост без жажда
и храниш с носталгична безнадежност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??