Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...
Очите ти пък как да ги отворя
така, че да ме виждаш в мрака
душата ми понякога говори
и с глас крещи, че те очаквам...
А ти не чуваш, оглушала
за моята любовна пристрастеност
заситена си в свикнатост без жажда
и храниш с носталгична безнадежност... ...