7.09.2017 г., 12:22 ч.

Проглеждане 

  Поезия » Любовна
452 2 0
Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...
Очите ти пък как да ги отворя
така, че да ме виждаш в мрака
душата ми понякога говори
и с глас крещи, че те очаквам...
А ти не чуваш, оглушала
за моята любовна пристрастеност
заситена си в свикнатост без жажда
и храниш с носталгична безнадежност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??