Проиграхме ли последния си шанс?
"Наближи 23:00 часа. Навън мъглата постла земята с пухкави димни облаци. В стаята бе тихо, ухаеше на изгорели борови дърва. На масата стояха четири неясни фигури. В камината полузаровено в пепел, тлееше последното дърво. Огънят едва се прокрадваше по лицата им, рисуваше чертите на нощта. Старият стенен часовник из-тик-така, отброи 23:00 часа. "Жената отдясно" вече играеше почти четири часа и единственото, което ù бе останало и можеше да заложи, бе душата си. Другите трима бяха Дяволът,Тъгата - облечена с бяла сатенена рокля и нейно Величество царицата на заблудата - Лъжата.
Дървото в камината изпука и "Жената отдясно" стана, за да сложи още дърва, преди да е загаснал огънят. Дяволът си наля водка в чашата, от която преди няколко часа пи кафе и с жаден маниер я изпи на един дъх. Една капачка от буркан, която ползваха за пепелник, беше пълна с изгорели до край, или недопушени фасове от цигари и пепел и никой не им обръщаше внимание.
"Жената отдясно" се върна и седна. С плах поглед разцепи тестето.
- Хайде, нека довършим! - каза с мек глас тя.
Едва сега огънят се разпали и в стаята стана светло и топло. Ясно се очертаха лицата на играчите. Лицето на "Жената отдясно" беше напрегнато. Тя си даваше ясна сметка, че другите трима играчи няма какво да губят, но беше твърдо решена да играе."
В горяща стая от сенки, привидения,
очите ми пламтят от взиране...
Пръстите ми - стискат. Карти на спасение,
карта - Спомен, Мечта, Любов, Истина.
В лицето на Лъжата хвърлих карта - Истина!
Очите ù... Червеникави. Заискряха. Присвити.
- Блъфира лъжливата кучка! Писна ми!
- Зад черната шапка крие - сълзите си...
Отпих глътка от водката на Дявола
и се закашлях. Ще мамя с карта Мечта!
Тъгата приглади роклята си бяла
и в замяна хвърля карта - Самота.
Дяволът почерпи по цигара.
Душата ми - издиша черен дим.
- Ти ли, Таласъме, остана? -
изрекох аз, без да осъзнавам, че е вик.
Стрелна ме със поглед - Последния.
Счупи. Последната. Надежда.
- Това не е игра, а Спасение! -
измърмори дяволът, без да ме поглежда.
- Ще играя до края - помислих си аз.
Карта-Любов хвърлих на масата.
В живота не винаги била съм пас.
Рискувах, може да спечеля аз...
Той започна да пее, да грачи...
С глас - пресипнал, идващ от отвъдното:
- Любов, любов - тя носи тези очи...
- А ти, жено, отново сгреши!
Той засмука жадно цигара
и хвърли карта-Омраза.
Явно само този коз му остана,
носи я във себе си като зараза.
Отказах да играя. Загубих облога,
останах с един Спомен - отронен...
Споменът е, че те обичам много!
Но кажи, това едва ли е спомен...
"Развиделяваше се. Жаркото пролетно слънце се издигаше бавно в небето. Чуваха се детски викове от детската площадка зад блока. Аларма на кола се задейства и започна да писука остро в ухото ù. Тя отвори очи. Разтърка сънено клепачи. Беше сънувала странен сън. Стана от леглото, изми се и си направи кафе. След това вдигна слушалката на телефона и набра номера.
- Ало? - отговори мъжки глас.
- Скъпи, съжалявам за всичко, какво ще кажеш да се видим и да поговорим? - попита тя.
© Виргинс- Фаяри Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Бис за "Вагабонтките"!
-
-
Радваме се,че ви е харесало каквото и да е то.Ние в началото също се колебаехме за стила,но в крайна сметка,стиха бе основата,чак после се роди другото.Благодарим на всички,че се спряхте!
-
Оригинално, поздравления
-
интересен замисъл. Първо помислих, защо ли е качено в категория "поезия".И още не съм убедена, че там му е мястото, въпреки че ми хареса!
-
Внимавай с дявола!
-
Прекрасен стих! Поздрав!
-
Това е един невероятен стих, поднесен с толкова въображение и емоция, че няма да се задоволя от това да го прочета само веднъж!
Ей това е поезия!
psl Не си ми мисли, че ще се разминеш само с това
Очаквам с нетърпение да прочета още нещо от теб. Страхотна си/или сте... -
Оригинално!Много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
