"Наближи 23:00 часа. Навън мъглата постла земята с пухкави димни облаци. В стаята бе тихо, ухаеше на изгорели борови дърва. На масата стояха четири неясни фигури. В камината полузаровено в пепел, тлееше последното дърво. Огънят едва се прокрадваше по лицата им, рисуваше чертите на нощта. Старият стенен часовник из-тик-така, отброи 23:00 часа. "Жената отдясно" вече играеше почти четири часа и единственото, което ù бе останало и можеше да заложи, бе душата си. Другите трима бяха Дяволът,Тъгата - облечена с бяла сатенена рокля и нейно Величество царицата на заблудата - Лъжата.
Дървото в камината изпука и "Жената отдясно" стана, за да сложи още дърва, преди да е загаснал огънят. Дяволът си наля водка в чашата, от която преди няколко часа пи кафе и с жаден маниер я изпи на един дъх. Една капачка от буркан, която ползваха за пепелник, беше пълна с изгорели до край, или недопушени фасове от цигари и пепел и никой не им обръщаше внимание.
"Жената отдясно" се върна и седна. С плах поглед разцеп ...