Проклятие

20 feb 2005, 16:16

Poesía

974 0 2

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.

И нека облаци черни надвиснат над мене,
нощта да влее във вените ми мъртва вода,
пред олтара на мрака падам аз на колене,
нозете ми галят изсъхнала вече трева.

...

Под трънен венец, там - горе, луната
усмихна се нежно, протегна ръце,
огледа душата си бяла, там - долу, в реката
и с ледени пръсти разкъса мойто сърце...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

joanna_vas (Йоанна)

2005-02-20T22:19:28+02:00

Близко и познато ми е,
с поздрав за стиха,
мног близко ми е ... преживяно ...
nebezida (Ани Тодорова)

2005-02-20T21:13:25+02:00

Черно е!!!!!!!Много черно!Дано героят не страда.