Проклятие

20.02.2005 г., 16:16 ч.

Поезия

973 0 2

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.

И нека облаци черни надвиснат над мене,
нощта да влее във вените ми мъртва вода,
пред олтара на мрака падам аз на колене,
нозете ми галят изсъхнала вече трева.

...

Под трънен венец, там - горе, луната
усмихна се нежно, протегна ръце,
огледа душата си бяла, там - долу, в реката
и с ледени пръсти разкъса мойто сърце...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

joanna_vas (Йоанна)

2005-02-20T22:19:28+02:00

Близко и познато ми е,
с поздрав за стиха,
мног близко ми е ... преживяно ...
nebezida (Ани Тодорова)

2005-02-20T21:13:25+02:00

Черно е!!!!!!!Много черно!Дано героят не страда.