30 may 2013, 18:24

Проклятие като съдба 

  Poesía » De amor
783 0 1
Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи.
Страх ме е - сърцето ме боли.
Нямам щастие, ни светли дни.
Нямам ни любов, ни някакви мечти.
За бъдещето си не смея да помисля.
Бъдещето си не смея да поискам.
Ненужно ми е, празно, непотребно -
мразя го и го отричам, за мен е просто вредно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??