25 ene 2013, 20:18

Пролет 

  Poesía » Del paisaje
670 0 0
Буйна млада синева.
Сякаш днес родена прелест.
Като никога високи небеса.
Влива се в гърдите свежест.
Глъчен смях - крилати самодиви,
венец от дъхави цветя оплели.
Гъделичкат ме – стихии живи.
Цялата любов природна взели.
Може би от светлина ми се привижда.
Може би съм в сън, уханна омая.
Но на тези феи искрено завиждам.
От зори до здрач танцуват - красота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??