Буйна млада синева.
Сякаш днес родена прелест.
Като никога високи небеса.
Влива се в гърдите свежест.
Глъчен смях - крилати самодиви,
венец от дъхави цветя оплели.
Гъделичкат ме – стихии живи.
Цялата любов природна взели.
Може би от светлина ми се привижда.
Може би съм в сън, уханна омая.
Но на тези феи искрено завиждам.
От зори до здрач танцуват - красота.
Сякаш съм във приказка зелена.
Всеки миг е чист, невинен, подарен.
Нека в изгрева остана вдъхновена.
Горска дива да се будя ден след ден.
Да се храня със нектар от цветовете.
С роса искряща да отпивам радостта.
Дъга да съм, трева по върховете.
На вятъра в крилете да съм вечността.
Прозорецът ми тесен е за тебе, Пролет.
И жадна съм за всяка твоя благодат.
Единствено в страната ти съм птица-полет.
И само с теб в сърцето си човекът е богат.
© Антония Спирова Всички права запазени