Пролет

30 jul 2014, 20:53

Poesía » Del paisaje

1117 0 2

Лежа в легло от бели маргарити,

Докосвам с пръсти хоризонта сам.

Гадая по листенцата им, скрито

Дали ще се пресрещнем с любовта.

Очи затварям – чувам птича песен.

Препуска закъснелият поток,

а вятърът лети – щастлив, унесен.

Спокоен, вместо хапещ и жесток.

Калинка по ръката ме целува.

Ухае на живот и на цветя.

Оглеждам се – така е! Не сънувам.

На портата ми чука Пролетта.

Тебеширен Венец

halfangel

Книги

12,00 BGN

2020-06-24T01:02:51+03:00 1659 2

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.