Тежките  облаци плуват, бързи

                            от вятъра гонени;

                            есенни клони сънуват,

                            в детството връщат ме спомени.

                            Празната пейка на двора,

                            сухи листа непометени;

                            чакат ме в тихата къща

                            приказки непрочетени.

                            „Бързо пораснахте, где сте?"

                            питат вратите отворени,

                            в стаите стъпките глъхнат

                            и думи отдавна отронени.

                            Вчера ли беше, когато

                            гоних в тревата светулка?

                            - Мамо, това ти ли си,

                            беше ли хубава булка?

                            Ванко не вярва на снимките,

                            гледа и звънко се смее;

                            сепна се къщата схлупена,

                            слънце изгря сякаш в нея.

                            - Мамо, а тази картина

                            ти си рисувала някога?

                            Прашен ме гледа букетът,

                            тъжен виси на стената.

                            - Мамо, през лятото боса

                            волна по плажа си тичала;

                            с камъчета и раковини

                            да играеш ли си обичала?

                            Виж си ръцете изцапани,

                            а носа ти одраскан;

                            от люлката ли си паднала,

                            или от тази пързалка?        

                            Но къде съм бил аз тогава,

                            когато била си ти малка?