Тежките облаци плуват, бързи
от вятъра гонени;
есенни клони сънуват,
в детството връщат ме спомени.
Празната пейка на двора,
сухи листа непометени;
чакат ме в тихата къща
приказки непрочетени.
„Бързо пораснахте, где сте?"
питат вратите отворени,
в стаите стъпките глъхнат
и думи отдавна отронени.
Вчера ли беше, когато
гоних в тревата светулка?
- Мамо, това ти ли си,
беше ли хубава булка?
Ванко не вярва на снимките,
гледа и звънко се смее;
сепна се къщата схлупена,
слънце изгря сякаш в нея.
- Мамо, а тази картина
ти си рисувала някога?
Прашен ме гледа букетът,
тъжен виси на стената.
- Мамо, през лятото боса
волна по плажа си тичала;
с камъчета и раковини
да играеш ли си обичала?
Виж си ръцете изцапани,
а носа ти одраскан;
от люлката ли си паднала,
или от тази пързалка?
Но къде съм бил аз тогава,
когато била си ти малка?
© Александра Сергеевна Всички права запазени