12 mar 2016, 19:14

Пролетен дъжд 

  Poesía » De amor
311 0 1

Капе пролетният дъжд вън.

Реалност ли е туй, ил сън?
И ето - чувам го да спира,

но болката във мен напира.

 

Сълзи по моята любима

в душата ми ранима

има

и нямат сякаш край -

болка по изгубен рай.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Явно тази болка те прави поет! Но ти си силен и дързък поет, който от днес ще гледа напред!
Propuestas
: ??:??