Пролет е, но навън вали...
капките се гонят като прощалните сълзи...
И топло е, но все пак вали,
вали поройно и в моите мечти...
В този дъжд е тъй самотно,
навява само мрак и тишина...
И защо не дава път на слънцето,
да озари за миг една измъчена душа...
Вали.... Навън е пролет...
а моето сърце е тъй сиротно...
И мечтае то за последен полет,
влюбено да излети свободно...
Капите се гонят, като прощалните сълзи,
а някъде навън се чуват песни
на птици...
Пролет е и навън вали...
Вали поройно и в моите мечти...
© Todos los derechos reservados