Пролет е, но навън вали... 

капките се гонят като прощалните сълзи... 

И топло е, но все пак вали,

вали поройно и в моите мечти... 

В този дъжд е тъй самотно,

навява само мрак и тишина... 

И защо не дава път на слънцето,

да озари за миг една измъчена душа...

Вали.... Навън е пролет... 

а моето сърце е тъй сиротно... 

И мечтае то за последен полет,

влюбено да излети свободно... 

Капите се гонят, като прощалните сълзи,

а някъде навън се чуват песни

на птици...

Пролет е и навън вали... 

Вали поройно и в моите мечти...