donchevav (Венета)
82 557
16 abr 2018, 17:15

Пролетно-есенно...с котка естествено :) 

  Poesía » Filosófica
736 3 6

Не знам дали животът се обърна,

или пък се зарáвни моят път,

или от мен съдбата се отвърна,

та нощи ранни дните ми къся́т.

 

На спомените тлеещи керванът

не спира – но защо не ме теши?…

Защо снеговалежът не престана

в душата ми – щом пролет вън цъфти?

 

Щурецът нощем нещо взе да стърже,

гугутките проспиват сутринта.

Със стъпките ми, някак все по-сдържани,

изчезна от гласа ми песента.

 

И паякът си тръгна, не доплете

започнатата плетка за любов.

Объркал на конците цветовете,

за ново плетиво не бе готов...

 

И ето ме – в заравнения делник,

в заглъхналия ден преди нощта,

с кервана спомени като отшелник

и с котката – ей тъй, да се теша…

 

 

***

Но… котката е котка ненадмината,

готова винаги да ми даде

от своите животи половината –

та пред камината до век да си предем.

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ох, на мене ли го казваш - в двора имаме котки, които за разлика от сиамката живеят отвън - където и да мръдна, са постоянният ми антураж. Опитват се да правят конкуренция по преданост на двете ни питбулки - и определено успяват.
    Благодаря ти, Меги! Поздрав!
  • Финалът ме усмихна, Венета! Така е, котките грешно са категоризирани като безчувствени същества. Те просто сами избират кого да обичат, но когато обичат, е до гроб.
  • Благодаря, Лина, винаги си много мила!
  • Сърдечни поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Наде, и сиамката Мими също ти благодари! И с лапичка ти помаха: "Здравей!" Хубава вечер и от двете ни!
  • Разкош!Целувки и за двете ви!
Propuestas
: ??:??