Не знам дали животът се обърна,
или пък се зарáвни моят път,
или от мен съдбата се отвърна,
та нощи ранни дните ми къся́т.
На спомените тлеещи керванът
не спира – но защо не ме теши?…
Защо снеговалежът не престана
в душата ми – щом пролет вън цъфти?
Щурецът нощем нещо взе да стърже,
гугутките проспиват сутринта.
Със стъпките ми, някак все по-сдържани,
изчезна от гласа ми песента. ...