Промяна... но в мен
Поглеждам небето – безрадостно, сиво.
Природата тъне в безцветна мъгла.
Денят ме притиска и страшно, и диво.
Изпадам в бездънна печал и тъга.
Да, всъщност това е житейското бреме.
Една черно-бяла пейзажна черта.
Изтича безцелно броеното време
и някак случайно почуква смъртта.
Не искам и аз да съм част от мъглата.
Ще вдигна глава. Ще извикам на глас:
"О, Боже, ела и прегледай сърцата.
Да бъде животът ни в твоята власт. "
След тази молитва поглеждам и... ето,
о, чудо, пейзажът е вече сменен.
И в миг осъзнах щом разтворих сърцето,
промяната стана, но първо във мен.
© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ехе, това за мъдростта много ми допадна.
-
Хареса ми как пишеш! Поздрави за мъдростта!
-
Благодаря за милите думи.
Аха...значи ти си била неговата фенка.Много се смяхме с неговите коментари, където си ги пишеше сам за себе си. Той е с невероятно чувство за хумор и лично ще го поздравя от теб. -
Спокойно можеш да го сложиш в раздел "философска"
Много е хубав, дано го прочетат повече хора.
Поздрави на дребчо
-
Много е кpасиво!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
