iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
17.05.2013 г., 20:30 ч.

Промяна... но в мен 

  Поезия
527 0 5

Поглеждам небето – безрадостно, сиво.

Природата тъне в безцветна мъгла.

Денят ме притиска и страшно, и диво.

Изпадам в бездънна печал и тъга.

 

Да, всъщност това е житейското бреме.

Една черно-бяла пейзажна черта.

Изтича безцелно броеното време

и някак случайно почуква смъртта.

 

Не искам и аз да съм част от мъглата.

Ще вдигна глава. Ще извикам на глас:

"О, Боже, ела и прегледай сърцата.

Да бъде животът ни в твоята власт. "

 

След тази молитва поглеждам и... ето,

о, чудо, пейзажът е вече сменен.

И в миг осъзнах щом разтворих сърцето,

промяната стана, но първо във мен.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ехе, това за мъдростта много ми допадна.
  • Хареса ми как пишеш! Поздрави за мъдростта!
  • Благодаря за милите думи.
    Аха...значи ти си била неговата фенка.Много се смяхме с неговите коментари, където си ги пишеше сам за себе си. Той е с невероятно чувство за хумор и лично ще го поздравя от теб.
  • Спокойно можеш да го сложиш в раздел "философска"
    Много е хубав, дано го прочетат повече хора.
    Поздрави на дребчо
  • Много е кpасиво!
Предложения
: ??:??