Сред тихата самотност на балкона,
към Луната простряла ръка,
аз те чаках - напълно нескромна,
ала ти при мен не поспря.
Говорех за клетви, за дрязги на кръвта,
и за това как те обичам.
Но отговор не дойде - Ромео закъсня.
Нощта през пръстите изтича.
*
Нещо май че е сбъркал поета
под на Амур обстрела суров.
Грешка в Шекспир: не разбра Жулиета, ...