Senni (Силвия)
162 1968
8 dic 2007, 12:33

Пропадане 

  Poesía » Filosófica
612 0 12

Знаеш ли какво е когато

светът се разпада

и някак си увяхват мислите?

Когато очите се пълнят

със нищото.

Знаеш ли какво е когато

дъхът накъсано пулсира

и  усещаш го, че няма мира?

Частица от секундата -

за нея ще се хвана,

усещаш ли болката няма?

Не чуваш ли звуците в здрача.

Оплитат ме - не, няма да плача.

Не, няма примирена да стена,

а по другия път ще поема.

Тихо ще прокълна тъмнината,

после на кълбо ще се свия,

с ориста на деня,

само с нея ще се завия...

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??