Помниш ли, кажи,
какво ми причини,
когато само дете бях аз,
но тогава това не те спря, нали?
Сега гледаш ме в очите ти
и мислиш, че не помня нищо,
че времето всичко заличи.
Все използваш имена,
които да докажат любовта,
чудиш се какво става
и защо не звъня!
Защо винаги, щом кажеш:"Прости ми",
аз се усмихвам, но мълча.
Но знай...
Прошка ще получиш ти,
когато осъзнаеш какво ми причини...
дотогава не моли,
а просто замълчи!
© Илона Todos los derechos reservados