Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости”
от болката натрупана следите
и може ли едно „Прощавам ти”
покоят да ни върне във душите?
Никой не иска друг да наранява,
ала в живота свой всеки греши.
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?
И как онази струпана омраза
и болката, таена със години,
изчезват в миг, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”
Две думи, промълвени от душата
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината
и твоята душа ще полети!
Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си - ще се изцериш.
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados