Прошка
Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка,
без въздух колабира любовта,
в живота си изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии в нощта.
Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта,
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.
Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »
7 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрави, Танче и успех в следващите участия !
-
Марко, Бени, благодаря ви за топлите думи.
-
Мъдро и въздействащо! Успех, Таня!
-
Харесах !
Поздрави за прекрасната творба, Таня !
-
Благодаря ви, скъпи хора! Най-голямата благословия са прошката и любовта!
-
Прошката-най голямата мъдрост!Стефанов ден е,убивайки го с камъни, ученикът се обръща към своя Господ: не им го вменявай Господи.
-
Да умееш да простиш- едно възвишено качество, което всеки трябва да притежава! Олеква и на двете страни...Честита Коледа, Танче! Гласувам.
-
Изпуснатата бримка на живота в неизреченото... Много мъдро.
-
Така е.
Поздравявам те. -
Много е хубаво! Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
