tanq_mezeva (Таня Мезева)
1587 21235
21.12.2020 г., 23:31 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
787 2 10

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.

И този белег стяга като примка,
без въздух колабира любовта,
в живота си изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии  в нощта.

Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта,
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.

Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, Танче и успех в следващите участия !
  • Марко, Бени, благодаря ви за топлите думи.
  • Мъдро и въздействащо! Успех, Таня!
  • Харесах !
    Поздрави за прекрасната творба, Таня !
  • Благодаря ви, скъпи хора! Най-голямата благословия са прошката и любовта!
  • Прошката-най голямата мъдрост!Стефанов ден е,убивайки го с камъни, ученикът се обръща към своя Господ: не им го вменявай Господи.
  • Да умееш да простиш- едно възвишено качество, което всеки трябва да притежава! Олеква и на двете страни...Честита Коледа, Танче! Гласувам.
  • Изпуснатата бримка на живота в неизреченото... Много мъдро.
  • Така е.
    Поздравявам те.
  • Много е хубаво! Успех!
Предложения
: ??:??