20 jun 2013, 15:07

Прощална цигара 

  Poesía » De amor
531 0 4
Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.
Тази нощ от него Тя си тръгва
със парче от спомени в ръка,
във гърдите нещо се опъва,
буца - в гърлото, в окото му - сълза.
Двата края земни ги разделят -
и от бяг нозете чак болят.
Търсят се, намират се... Все тлеят.
Ала днес поемат собствен път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??