Животът и след теб не свърши,
животът, както казах, продължи...
Един скорец от боровото върше
на килограм изсипваше лъжи.
И кукувица пееше в гората,
нали и тя е пойно същество?
Какво пък? Трябва и вървя нататък,
макар по-бедна откъм сетиво.
Луната вечер светеше по-ярка,
разбрала за тъгата ми по теб.
А аз танцувах, юнска нестинарка,
но не по въглен, а по тънък лед. ...