27 jun 2020, 11:04
Прости истини
ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
крадлива сойка ме следи –
дано ѝ хвърля някой залък.
Тъче под кривите греди
най-сръчният невидим паяк.
И рой светулки посред нощ
разпукват тъмнината мълком.
А Бог разстила пълен кош
със звездна плява върху хълма.
Уханията на сено,
на мащерка, липа и риган
проникват в мене – и дано
до същината им достигна –
че даже да загубиш дом,
и да останеш безпаричен,
достатъчни са хляб и сол
и някого да си обичал.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря, Жан-Кристоф (Jean Christophe)
-
Красиво и дълбоко!
-
Страхотен стих!
Финалите са ти много силни! -
Благодаря, Ники
-
Надникнах зад брезите... Постоях
под сенките и вдишах аромати.
Чух песен на щурче и сойкин смях...
Вълшебствата, с които си богата... -
Добре си дошъл, Безжичен
-
Прегръдки, Петя.
-
Чудесен стих Вале!
Възхищавам се на таланта ти! -
Благодаря, Силве
-
Браво!
-
Златна, радва ме твоето присъствие тук
-
Брезите са проекция на чистотата, а сойките са умни птици, приспособими. Паякът тъче мистерията на света, а светулката носи просветление...
Вълшебен стих! Поздрави! -
Прегръдки, Пастирче
-
Много ми хареса, Вале.
-
!
-
Благодаря, Гавраиле
-
Да, Велина, простичко е, ама ние все си го усложняваме.
-
Краси, простите неща са истински и вечни
-
Благодаря, Мариана
-
Достига до сърцето.
-
Така е, Пепи, пролемът е, че все късно го осъзнаваме
-
Благодаря, Стойчо
-
...достатъчни са хляб и сол
и някого да те обича...
Простичка максима, обградена с богатства, видими само с любящо сърце! -
Като го удари човек по някоя корона, му идва на акъла колко са "прости истините"!
Поздравления! -
Как го изля на един дъх!
Поздравления, Валентина!🤔 -
Благодаря, Кате.
-
Поздрави, Жоро.
-
Истините за живота, за които проглеждаме късно. Прекрасен финал, Валя!🌹🍀🌹
-
Великолепна поезия!
-
Когато го осъзнаем, Дени, обикновено е късно. Когато бях на 43, баба ми каза: - Сега да съм на вашите години, ще пътувам, ще се разхождам...
А ние се скъсвахме да работим и се лишавахме от гледки и усещания -
Така е, Юри, на младини исках апартамент, кариера и дрън-дрън глупости, постигнах ги бързо, а детето ми се появи чак, когато почти се бяхме отказали... И ето, че и той порасна...оставаме сами в големите си домове...
-
Прекрасна рисувана поезия.
Поздравявам те 🌹 -
Да.. Достатъчни са!
-
Истинските неща!
-
Вярно е, Ирина, има и това са сигурно най-нещастните хора на света. Хубав ден.
-
Пегръдки, Деа, късно ги осъзнаваме тия простички нещица.
-
И някой да те е обичал, също. Замислих се, че има хора , които никога не са били обичани. Ужасно тъжно. Хареса ми
-
Прекрасно е!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
