27.06.2020 г., 11:04 ч.  

Прости истини 

  Поезия » Философска
5.0 (16)
874 8 38
ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
крадлива сойка ме следи –
дано ѝ хвърля някой залък.
Тъче под кривите греди
най-сръчният невидим паяк.
И рой светулки посред нощ
разпукват тъмнината мълком.
А Бог разстила пълен кош ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • / на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...

Още произведения »