ИнаКалина
523 11387
21 jun 2024, 20:29

Просто трябвало кал 

  Poesía
243 4 9

Изкъпах дъжда

и почистих улука,

да има къде

да преспи́ тази нощ.

Луната се люпи

под люляк oклюмал,

аз режа си мислите

с тъпия нож.

Гълчи тишината.

Ветрецът – ошмулен,

натирен бродяга

с билетен синдром,

изтръска две шепи

измачкани думи –

не ги е откраднал,

били са без дом,

без полет, изгубени,

гладни и голи

и в джоба, на сушина

той ги прибрал,

защото тогава

и Бог се е молил

дъждът да вали,

просто трябвало кал...

Дъждът оттогава

не ще да миряса.

Преплувах небето

и как в този мрак

намерих си слънце

... съвсем каталясах,

лъчите му тънки тиктакат.

Tик-так...

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Георги.
  • И аз харесах.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Мария.
  • "Ветрецът – ошмулен". Хареса ми.
  • Благодаря ви- Деа, Стойчо, Вили и Гедеон - няма часовник, така ти се е причуло
  • Цветята обичат дъжда, хранят се с кал и имат нужда от слънце. Виж часовникът е излишен.
  • Чудно!
  • Камертон на чувствата и на надеждата,че все пак ще спре да вали дъжд в душата ти, вятърът ще се кротне и ще зашепти любимите слова на любовта!
    Поздравления, ИнаКалина!
  • "Дъждът оттогава
    не ще да миряса."😊
    Вярно не мирясва - поне при мен.
Propuestas
: ??:??