Дъхът  - насечен на прибежки,

бе мой. Докато се тъкмях,

въведе ме Поетът нежно

с Вергилиевата ръка.

Бохемско бе! Но без Тамара -

виновно Виното, тезгях -

самата маса, а кръчмарят -

Маруся, с мъркащия мях.

Пред чудодейна супа постна -

молитвен бях, гладът - пищен.

И прещедрият му пръв въпрос

запита Всичко с "Пишеш ли?"

"Аз не пиша вече, не чета

и нийде не излизам...

Чакам Смъртта!

Понякога по някой влиза".

Духът извлича се забавено

и Тялото си преобръща.

И лющеха се снежно ставите.

Последните ръце насъщни протегна.

В дланите пшенични посипаха се Птици;

с тях Балконът със сеанс едничък

Пространствата си разпростря.

И в Болката се пак набоде.

Аз сам видях се в тоя клип.

От Сянка тен ме изпроводи.

След Мен не хлопна, ни хлипна.