Дъхът - насечен на прибежки,
бе мой. Докато се тъкмях,
въведе ме Поетът нежно
с Вергилиевата ръка.
Бохемско бе! Но без Тамара -
виновно Виното, тезгях -
самата маса, а кръчмарят -
Маруся, с мъркащия мях.
Пред чудодейна супа постна -
молитвен бях, гладът - пищен.
И прещедрият му пръв въпрос
запита Всичко с "Пишеш ли?" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация