Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ –
да излъжеш за няколко лева,
да сервираш на близък отрова,
да си бреме за своята дева.
Лудостта се разхожда по дънки.
Тя не спира да пие текила.
Ако някой за нещо ѝ мрънка,
начаса̀ го е гневно сменила.
Лудостта се търкаля, търкаля
и душата натиска. Притиска ни.
Лудостта, за тъга, не намаля,
но изглежда, че ние я искаме...
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados