8 sept 2010, 8:57

Прозорец 

  Poesía » Otra
1671 1 34

Искам да съм дъжд, за да измия

прашния прозорец на душата.

Заблести ли, в него ще открия

пеперуден смях и луднал вятър,

върбовото клонче на мечтите,

цъфнало в задъхано зелено,

светлината на една обител,

от безчувствие неосквернена;

розовия дъх на  смелостта си

пред камшика черен на живота,

люлката на детските въпроси

в щърбавия отговор: "Защото..."

И когато в чистия прозорец

спомена за себе си намеря,

ще забравя дубъла позорен

и пред Ада няма да треперя.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??