8.09.2010 г., 8:57 ч.

Прозорец 

  Поезия » Друга
1670 1 34

Искам да съм дъжд, за да измия

прашния прозорец на душата.

Заблести ли, в него ще открия

пеперуден смях и луднал вятър,

върбовото клонче на мечтите,

цъфнало в задъхано зелено,

светлината на една обител,

от безчувствие неосквернена;

розовия дъх на  смелостта си

пред камшика черен на живота,

люлката на детските въпроси

в щърбавия отговор: "Защото..."

И когато в чистия прозорец

спомена за себе си намеря,

ще забравя дубъла позорен

и пред Ада няма да треперя.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??