terita (Теодора Атанасова)
294 525
8 ago 2019, 18:32  

Прозорец от моето детство 

  Poesía » Filosófica, Civil, Versos blancos, Verso libre, Otra
1221 2 6

Катерих се по покривите смело.

Опитвах се звездите да целуна.

Блажено спеше сгушеното село.

Притихнал даже хъркаше катуна.

 

Изстиваха във онемяла прелест -

на звездите красотата се прекърши.

Надигаше се в мен горчива тежест,

че с утрото играта ни ще свърши.

 

Разговарях си понякога с луната -

желанията мислех си, че сбъдва.

А там далече, нейде в долината

тъмното започваше да съмва.

 

Но на покрива не мога да живея.

От слънцето започва той да пари.

На мислите си детски днес се смея,

но пак звезди събирам в свойте длани.

 

И днес звездите в мен са живи.

Мечтата ми по детски забавлява -

да ме целуват по косите сиви,

Света луната още да ми обещава.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" »

12 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любимо ми стана!
  • Благодаря за доверието, Теодора!
    Съжалявам, че съм пропуснал това стихотворение, но сега откривам в теб нова поетична находка!
    Желая ти здраве,късмет и творчески успехи!🙏
  • Благодаря Ви и за критиката и за хубавите думи, но... това е моята препратка от детството към порасналите деца. Хубаво е от време на време да си мечтаем по детски и да се забавляваме с това.
  • Много добре е в първия куплет. Дори и само заради него бих харесал стихитворението Ви! После се губи първоначалния силен старт, обаче. . Така мисля аз. Според мен някои от глаголите в следващите куплети допринасят за това забавяне. Много ми харесва, идеята, добре е формулирана.

    Поздрави!
  • Хубаво е!
  • Харесва ми. Успех!
Propuestas
: ??:??