Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест -
на звездите красотата се прекърши.
Надигаше се в мен горчива тежест,
че с утрото играта ни ще свърши.
Разговарях си понякога с луната -
желанията мислех си, че сбъдва.
А там далече, нейде в долината
тъмното започваше да съмва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация