Прозорецът блести

тихо зад завесата

там е твоят лик

чакам те, провесена

ще скоча, ала няма

така ме учи мама,

по мъж когато страдам

много-много да не падам.

Пушиш гол до кръста

и аз съм гола също

обаче аз не пуша

ти ми сви цигарата

ах

ах

ах

ах

ах

плача пак под душа

и си мисля за тебе

тъжно,

тъжно,

тъжно

..............................................................................................

водата капе тъжно

тъжно като мене

но аз съм по-тъжна и от себе си.

И изведнъж – просветление!

Това не е мъчение!

И други като тебе има

но аз съм най-неповторима!

Ще страдаш някога за мен, уви

Но няма аз да дойда, така както ти не дойде.

И ще си пушиш сам, отчаян,

а аз няма да съм отчаяна

нито окаяна, нито замаяна

ще бъда аз засмяна

и щастлива, защото нейде някой друг ме чака..............................................................................................................................................................................................................................................................................................

(......................................................................................................)