Прозорецът блести
тихо зад завесата
там е твоят лик
чакам те, провесена
ще скоча, ала няма
така ме учи мама,
по мъж когато страдам
много-много да не падам.
Пушиш гол до кръста
и аз съм гола също
обаче аз не пуша
ти ми сви цигарата
ах
ах
ах
ах
ах
плача пак под душа
и си мисля за тебе
тъжно,
тъжно,
тъжно
..............................................................................................
водата капе тъжно
тъжно като мене
но аз съм по-тъжна и от себе си.
И изведнъж – просветление!
Това не е мъчение!
И други като тебе има
но аз съм най-неповторима!
Ще страдаш някога за мен, уви
Но няма аз да дойда, така както ти не дойде.
И ще си пушиш сам, отчаян,
а аз няма да съм отчаяна
нито окаяна, нито замаяна
ще бъда аз засмяна
и щастлива, защото нейде някой друг ме чака..............................................................................................................................................................................................................................................................................................
(......................................................................................................)
© Лова Евтимова Всички права запазени