Вечер, когато дори въздухът спи,
една песен - студ и лед с пълни сили топи.
Тя е невидима, недокосвана дива,
идваща от небесата самодива.
Ръцете й са по-медени и от коприна,
лицето й е крадено от ангелска картина.
Нозете й са бързи ветрове,
дори мъдрец не би могъл -
с летящи думи,
красотата им да назове.
Очите й блестят като звездици шестокрили,
миглите й са крила на пеперуди пъстрокрили. ...