20 jun 2007, 12:59

Прозрение 

  Poesía
786 0 12

Прозрение

 

Всеки ден ли откриваме бисери

в черупки на режещи миди?

 

Всеки ден ли се срещаме с истини,

по-бистри от пролетни извори?

 

Не, нали!

 

Затова, не се чувствам преситена

когато докосвам съкровище –

фин отблясък по тръпнеща амфора,

топъл залив от чувства и мигове,

долетели до мен през годините,

през чертата, която препуска

по Земята и сменя сезоните...

 

И изтичат през пръстите –

като пясък в часовник,

моите нецелунати изгреви...

 

И прелива в сърцето ми

благодарност към всеки,

с благост докоснал душата ми...

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??