Прозрение
Всеки ден ли откриваме бисери
в черупки на режещи миди?
Всеки ден ли се срещаме с истини,
по-бистри от пролетни извори?
Не, нали!
Затова, не се чувствам преситена
когато докосвам съкровище –
фин отблясък по тръпнеща амфора,
топъл залив от чувства и мигове,
долетели до мен през годините,
през чертата, която препуска
по Земята и сменя сезоните...
И изтичат през пръстите –
като пясък в часовник,
моите нецелунати изгреви...
И прелива в сърцето ми
благодарност към всеки,
с благост докоснал душата ми...
© Доли Всички права запазени