11 abr 2017, 10:57

Прозрение 

  Poesía » De amor
322 1 3

Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, 
навлизам, а забулваш сетивата.
През мен тъй лесно преминаваш,
през теб да мина аз не ме оставяш.
Разкриваш лесно всичките ми тайни,
а твоите са все така незнайни.
Оставаш само дим, едно видение
без огън, плътност – само си прозрение...

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

10.04.2013

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??