Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата,
навлизам, а забулваш сетивата.
През мен тъй лесно преминаваш,
през теб да мина аз не ме оставяш.
Разкриваш лесно всичките ми тайни,
а твоите са все така незнайни.
Оставаш само дим, едно видение
без огън, плътност – само си прозрение...
© Надежда Тошкова Всички права запазени