11.04.2017 г., 10:57 ч.

Прозрение 

  Поезия » Любовна
323 1 3

Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, 
навлизам, а забулваш сетивата.
През мен тъй лесно преминаваш,
през теб да мина аз не ме оставяш.
Разкриваш лесно всичките ми тайни,
а твоите са все така незнайни.
Оставаш само дим, едно видение
без огън, плътност – само си прозрение...

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

10.04.2013

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??