Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!
Има още пътеки, които не сме си проправили.
Има още сърца, дето заедно ще вдъхновим.
Колко много Любов за раздаване имаш, забрави ли?
Кипвай кръв до замайване! Време е да полетим!
Не заспивай преди да сме плакали силно от щастие
и преди да танцуваме с теб под дъжда до припадък.
Хич не ми казвай "сбогом", докато наливам във чашите,
и недей ме лъжи, че не пиеш - добре те познавам.
Още много истории има със теб да напишем
във онази красива прошарена книга Живот.
Пий си хапчето Вяра и спирай командното дишане!
Мое мило сърце, време е да препуснеш в галоп!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados