В моя свят самотен аз линея
като трън, чието съществуване изнервя
нарциси и рози, аз не искам този
свят на болка и презрение от някой
сляп за своето падение.
Да си жив е тежко в мътно, непознато измерение,
където добротата е "психично отклонение".
На почит - само похот, грозота и разложение,
но хей, кому е нужно откаченото ми мнение?!
03.03.2013
© Анита Йончева Todos los derechos reservados