Живеем в космическа джунгла,
заселени на някое дърво.
Сутрин радваме се на слънцето –
малко огнено кълбо.
Защото аз, ти сме само листа,
с нетърпение очакващи бялата светлина.
Гледаме клончето на другия,
завист в очите цъфти.
И като отровно цвете
към всяка жилка пълзи.
Но изведнъж аз трепвам (листото):
- Какво е това цвете ? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse