9 may 2009, 19:05  

Птицата без ято 

  Poesía » Otra
1075 0 15

Животът ни пиеса е, която

играе се по строги правила –

повтаряли си птиците от ятото

и всички важно пляскали с крила.

 

Една-едничка, много странна птица,

от другите стояла настрана.

Не била част от стройната редица,

не пъчела наперено снага.

 

От късовете с мърша не кълвяла,

намирала си тук-таме зърна.

Край пира шумен тихо тя седяла

и бели били нейните пера.

 

Омръзнало на птицата чудата

от крясъци и птича суета.

Решила да политне в небесата

до стръмна и висока канара.

 

Помислила си – тук ще съм щастлива,

сред облаци, небе и светлина.

Ще гледам сутрин слънцето красиво

и нищо, че ще бъда все сама.

 

Но порив луд на северния вятър

пречупил грубо нейните крила.

Залюшкала се птицата без ято

и паднала на твърдата земя...

 

Животът е игра  безумно кратка,

играе се по строги правила -

изкряскало ù ятото крилато

и литнало доволно по света.

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??