ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ УМИРА

                Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина

Има една птица според древната легенда,

която в екстаз превъзхожда всички мелодии,

и изпълнението ù е незабравимо –

пее с изключително красив и приятен глас.

Тази, която е създадена за мигновена смърт,

от себе си най-ценното и най-красивото дава;

когато с вик за живота запява песента,

когато болката и в смъртта не спира...

Като че в душата си крие ято птици,

когато запява отново

и след това изчезва.

Болката, преминавайки в звук,

убива в нас певеца

в изкушението си; за да докажем

най-много сила и воля,

даваме неуловимото от себе си,

препъваме се, падаме и се губим…

През суровите области и пустош,

въпреки раните и тръните,

често обърканите пътища следваме,

като че ли са безпогрешен инстинкт

на първичното търсене,

когато всичко губим

и по-дълбоко в тъмнината

падаме, ставаме по-силни

и пак вървим напред;

не спираме да търсим светлината,

мечтите и желанията си… и да се надяваме.

С птицата от легендата в себе си,

която изчезва в най-голямата болка,

певецът умира гордо

в затруднена и огромна воля,

преодолял и самия себе си,

въпреки трудното оцеляване…

Останките от живота у нас ще умрат

в момента на изчезването

на птицата от легендата, която говори

за трагедията и смисъла на съществуването.

PTICE KOJE NE UMIRU

                Autor: Mirjana Tomović, B. i H.

Postoji ptica prema drevnoj legendi

što u zanosu nadmaši sve melodije

i izvođače pevanjem nezaboravnim

glasom nestvarne lepote i umilnim

Kao stvorena za trenutak smrti

od sebe najvednije i najlepše daje

kad zapeva pesmu krikom života

što u samrtnom bolu prestaje.

Kao da u duši skrivamo jato ptica

koje zapevaju jednom,

potom nestajući.

i bolom u zvuk pretočenim

u nama umiru pevajući,

u iskušenjima se dokazujemo

uz najviše snage i volje

nasuptilnije iz sebe dajemo

posrćući, padajući i gubeći.

Kroz surove predele i bespuće

uprkos ranama i trnju

sledimo često nejasne puteve

kao da ih nepogrešivim instinktom

iskonskim tražimo,

postajući sve snažniji

što više gubimo

i dublje padamo

u tami ipak koračajući dalje

ne prestajemo da tragamo za svetlošću

sanjamo, želimo i da se nadamo...

Sa pticama iz legende u sebi

koje u bolu najvećem nestajući

umiru ponosno pevajući

u teškoćama nadmoćnom voljom

prevazilazimo i sebe same,

uprkos tegobama opstajući...

Ostaje nad životom u nama

nadmoćna u trenutku nestajanja,

ptica iz legende koja govori

o tragici i smislu postojanja.

Б.а. Стихотворението е поместено в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия (2016) и в двуезичната ми преводна поетична книга „Птицата, която не умира” (2019).

Думи за автора:

Аз съм родена в Белград, Сърбия, на 24.06.1957 година. В Белград завърших основно училище, гимназия, Факултета по технологии, инженерна химия и външна търговия (за митничар). Други квалификации: TOEFL и GMAT, познаване на професионалния и бизнес английски език за кореспонденция, работни познания на немски, френски и латински и др. Работя като програмист. Имам зелена карта и Сертификат за бизнес компетенции в сферата на външна търговия, за работа в чужбина. Писането не ми е професия. Пиша от ранна възраст, но до тези Седми международни литературни срещи в Сараево никога не съм си мислила, че ще публикувам нещо в писмен вид от стиховете ми. Аз пиша, защото просто имам нужда да изразя това, което чувствам и мисля в душата си.