ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Има една птица според древната легенда,
която в екстаз превъзхожда всички мелодии,
и изпълнението ù е незабравимо –
пее с изключително красив и приятен глас.
Тази, която е създадена за мигновена смърт,
от себе си най-ценното и най-красивото дава;
когато с вик за живота запява песента,
когато болката и в смъртта не спира...
Като че в душата си крие ято птици,
когато запява отново
и след това изчезва.
Болката, преминавайки в звук,
убива в нас певеца
в изкушението си; за да докажем
най-много сила и воля,
даваме неуловимото от себе си,
препъваме се, падаме и се губим…
През суровите области и пустош,
въпреки раните и тръните,
често обърканите пътища следваме,
като че ли са безпогрешен инстинкт
на първичното търсене,
когато всичко губим
и по-дълбоко в тъмнината
падаме, ставаме по-силни
и пак вървим напред;
не спираме да търсим светлината,
мечтите и желанията си… и да се надяваме.
С птицата от легендата в себе си,
която изчезва в най-голямата болка,
певецът умира гордо
в затруднена и огромна воля,
преодолял и самия себе си,
въпреки трудното оцеляване…
Останките от живота у нас ще умрат
в момента на изчезването
на птицата от легендата, която говори
за трагедията и смисъла на съществуването.
PTICE KOJE NE UMIRU
Autor: Mirjana Tomović, B. i H.
Postoji ptica prema drevnoj legendi
što u zanosu nadmaši sve melodije
i izvođače pevanjem nezaboravnim
glasom nestvarne lepote i umilnim
Kao stvorena za trenutak smrti
od sebe najvednije i najlepše daje
kad zapeva pesmu krikom života
što u samrtnom bolu prestaje.
Kao da u duši skrivamo jato ptica
koje zapevaju jednom,
potom nestajući.
i bolom u zvuk pretočenim
u nama umiru pevajući,
u iskušenjima se dokazujemo
uz najviše snage i volje
nasuptilnije iz sebe dajemo
posrćući, padajući i gubeći.
Kroz surove predele i bespuće
uprkos ranama i trnju
sledimo često nejasne puteve
kao da ih nepogrešivim instinktom
iskonskim tražimo,
postajući sve snažniji
što više gubimo
i dublje padamo
u tami ipak koračajući dalje
ne prestajemo da tragamo za svetlošću
sanjamo, želimo i da se nadamo...
Sa pticama iz legende u sebi
koje u bolu najvećem nestajući
umiru ponosno pevajući
u teškoćama nadmoćnom voljom
prevazilazimo i sebe same,
uprkos tegobama opstajući...
Ostaje nad životom u nama
nadmoćna u trenutku nestajanja,
ptica iz legende koja govori
o tragici i smislu postojanja.
Б.а. Стихотворението е поместено в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия (2016) и в двуезичната ми преводна поетична книга „Птицата, която не умира” (2019).
Думи за автора:
Аз съм родена в Белград, Сърбия, на 24.06.1957 година. В Белград завърших основно училище, гимназия, Факултета по технологии, инженерна химия и външна търговия (за митничар). Други квалификации: TOEFL и GMAT, познаване на професионалния и бизнес английски език за кореспонденция, работни познания на немски, френски и латински и др. Работя като програмист. Имам зелена карта и Сертификат за бизнес компетенции в сферата на външна търговия, за работа в чужбина. Писането не ми е професия. Пиша от ранна възраст, но до тези Седми международни литературни срещи в Сараево никога не съм си мислила, че ще публикувам нещо в писмен вид от стиховете ми. Аз пиша, защото просто имам нужда да изразя това, което чувствам и мисля в душата си.
© Латинка-Златна Всички права запазени